Както се подразбира от заглавието днес ще ви покажа нещо
наистина ново и напълно непознато за мен.
Това са силиконовите молдове и работата с Фимо.
Толкова много ми харесват тези рамки като ги гледам по картичките, че реших да направя и аз такава картичка. Ама вместо да си взема готова рамка - не, аз сама ще си я правя.
И каквато съм си нетърпелива, още щом пристигнаха рамката и ангелчетата извадих глината и бързам да запълня формичките...кой има търпение да мачка глината, за да омекне.
Е, в крайна сметка моето нетърпение си личи от снадените парченца и ...
има още много какво да се желае.
Това ме върна години назад, когато ми написаха първата двойка в института, и то защото трябваше да прекопираме едни дръвчета на паус, и аз набързо ги надрасках.
Кой ще си губи времето с такива глупости...
Е, следващия път положението беше вече доста по-различно. Хи-хи!!!
Та и сега май така стана. Но обещавам втория път да бъда тъъърпелива :)))
Та ето я накрая и картичката. Различното този път е не само рамката, но и снимките.
Оставих на дъщеря ми да снима, че нещо все бързам по задачи.
Та показвам ви една картичка и два съвсем различни погледа:
Това, са снимките, обработени от мен.